Общата почва на религиозното единство


Реч, държана от Свами Вивекананда
на заключителната сесия
на световния Парламент на религиите в Чикаго
27 септември, 1893г.

Световният Парламент на религиите стана завършен факт и нашият милостив Отец помогна на онези, които се потрудиха да го организират, увенчавайки с успех техния изцяло безкористен труд.
Моите благодарности към онези благородни души, чиито големи сърца и любов към истината първо са мечтали тази чудна мечта, а след това са я реализирали. Моите благодарности за пороя от либерални гледища, който заливаше тази трибуна. Моите благодарности към тази просветлена публика за нейната неизменна доброта към мен и за това, че оценява всяка мисъл, която има за цел да смекчи разногласията между религиите. Някои идеи на противопоставяне също бяха чувани от време на време в тази хармония. Моите специални благодарности за тях, тъй като чрез техния поразителен контраст, те направиха всеобщата хармония още по-съзвучна.

Беше казано много за общата почва на религиозното единство. Не бих си позволил да излагам своята теория точно сега. Но ако някой тук се надява, че това единство би се осъществило чрез триумфа на една от религиите и разрушението на друга, на него ще кажа: “Братко, ти се надяваш на невъзможното.” Искаме ли християнинът да стане индус? Пази Боже. Искаме ли индусът или будистът да станат християни? Пази Боже.

Семето е посято в земята и за него са осигурени пръст, вода и въздух. Семето превръща ли се в пръст? Или във въздух, или във вода? Не. То става растение; то се развива според своя собствен закон – асимилира въздуха, почвата и водата, превръща ги в растителна субстанция и израства като растение.
Подобен е и случаят с религията. Няма нужда християнинът да става индус или будист, нито индусът или будистът да стават християни. Но всеки трябва да асимилира духа на другите, като едновременно с това запази своята собствена индивидуалност и израсне според своя собствен закон за развитие.

Ако Парламентът на религиите показа нещо на света, то е следното: той доказа, че светостта, чистотата и милосърдието не са изключителни притежания на нито една църква в света, и че всяка една религиозна система е създала мъже и жени с най-възвишен характер. В лицето на този неоспорим факт, ако някой мечтае за изключителното оцеляване на неговата собствена религия и унищожаването на другите, аз го съжалявам от дъното на душата си и му заявявам, че върху знамето на всяка религия скоро ще бъде написано, въпреки всяка съпротива: “Помагай, а не воювай,” “Асимилация, а не разрушение,” “Хармония и мир, а не противопоставяне.”

(Oт информационно писмо №2 на Веданта Общество – България)