Посланието, дошло при нас чрез Свами Анандананда Сарасвати, е ясно и недвусмислено – дойде момента да се замислим сериозно за собствения си принос. Достатъчно дълго ловувахме за техники, сравнявахме теории и броихме мускули. Активни сме само физически, каза той. Бих добавила – донякъде и интелектуално. И дотук. Неслучайно сме подредили Йога сред спортовете! Сега е важно да развием Осъзнаване, при това в дълбочина, в ширина, и за фините аспекти. Това не е нещо, което ще стане за ден или два. Изисква се непрекъсната концентрация върху вътрешната настройка, с която правим нещата, върху това как настоящите ни ограничения формират резултата от нашите действия. Да не изпускаме осъзнаването на всички неща и на всички нива – това е отговорът на въпроса къде се намира решението за настоящите ни грижи. Когато се научим да виждаме повече, ще видим и позитивното някъде там. Без вътрешния езотеричен аспект всяко нещо е непълноценно. А какво да кажем за Йога, която сама по себе си е Обединение, Хармония, Баланс. Доказахме, че повърхностният ум може да превърне всичко в карикатура на самото себе си. Нека сега опитаме да възстановим пълнотата и реда. Следващото развитие е в посока на рафинираното осъзнаване. По-чувствителните хора отдавна знаят това и усещат липсата на хармония. Само когато нагласата на практикуващия е правилна, практиката има правилния ефект. Осъзнаването е съставката, чрез която можем да интегрираме ума, енергията и тялото. И това зависи от нас – да се погледнем, да проверим мотивацията си, да видим дали сме искрени, да потърсим правилния начин на действие.