Медитацията като противодействие на стреса


Медитацията и стресът

Патанджали определя медитацията като това състояние, „когато умът се освободи от осъзнаването на субективното и обективното преживяване“. Това е най-високото състояние на медитация и е предназначено за духовния търсещ. Като техника за релаксация медитацията е ненадмината в терапевтичните приложения. Няколко техники на медитация се преподават или като добавка към, или като терапия сама по себе си.

Преди много години психолозите предупредиха, че в епохата на технологиите ще настъпи и епохата на психичното нещастие. Подобна ситуация е преобладавала в Индия през златните й векове. Материалният просперитет е донесъл и психическо напрежение. След това мъдрецът Капила е формулирал системата на Самкия йога, за да донесе щастие на невротичните и обърканите.

По-късно Патанджали модифицира философията на Капила и неговите Йога Сутри определят йога като наука за умствения контрол и за контрола над всички модели на личността и поведението. Въпреки че сегашните времена са съвсем различни, в мисленето на човека не е настъпила голяма промяна. Той страда от същата безпомощност при справянето си със света.

Медитацията е дхияна и чрез дхияна ние сме в състояние да разгледаме проблемите си в подходяща перспектива. Чрез дхияна ние сме в състояние да осъзнаем, че нашите разочарования, нашето нещастие и други проблеми са вътрешни, само-създадени. Чрез дхияна ние се научаваме да откриваме своето вътрешно Аз, да постигаме вътрешна хармония. Тази практика не се нуждае от конкретна система от убеждения. Видът на медитацията, който най-често се използва в медицински условия, е това, което е известно като „концентрация“. Тя включва фокусиране на ума върху символ или звук.

Физиологични промени по време на медитация

Една от най-дълбоките промени, които се случват в организма по време на медитация, е забавянето на метаболизма, т.е. скоростта на разграждане и изграждане на тялото. Има рязко намаляване на консумацията на кислород и на освобождаването на въглероден диоксид. Измерва се до 20% намаление на консумацията на кислород по време на медитация, защото скоростта на дишане е по-бавна. Намалената метаболитна скорост се дължи на контрола върху автономната нервна система, който човек развива чрез медитация.

Медитацията осезаемо влияе върху кръвното налягане, което спада много по-ниско от нормалното, както по време на медитация, така и след нея. Сърдечната честота се забавя, докато при медитация се увеличава притока на кръв. Функция на автономната нервна система е да свива кръвоносните съдове, което от своя страна намалява притока на кръв. По време на медитацията обаче дейността на симпатиковата нервна система се намалява и следователно свиването на ръвоносните съдове автоматично намалява, което води до по-голям приток на кръв.

Медитацията е перфектният метод за намаляване на нивото на лактат и, следователно, за намаляване на кръвното налягане и всички видове тревожни симптоми. Медицинските тестове показват, че нивото на лактат е по-високо по време на стрес, тревожност и неврози, отколкото когато индивидът е спокоен. Хората, страдащи от високо кръвно налягане, имат значително повече лактат в тялото, отколкото хората с нормално кръвно налягане.

Как медитацията намалява нивото на лактата

По време на периоди на интензивна дейност, когато мускулите изпълняват обемна работа, възниква така нареченият енергиен дълг. Мускулите трябва да изразходват повече енергия, отколкото позволява доставката на кислород към мускулите. В такива моменти се произвежда лактат за осигуряване на така необходимата допълнителна енергия. По време на периодите на покой лактатът се разгражда бавно до други вещества, тъй като вече достатъчно количество кислород е на разположение на мускулите.

Въпреки че общият прием на кислород всъщност е по-малък по време на медитация, увеличеният приток на кръв гарантира, че кислородът се доставя по-ефективно до мускулите и че лактатът се отстранява по-бързо и ефективно. В същото време приемът на кислород в клетките по време на метаболитния процес се намалява. Освен това производството на лактат се стимулира от симпатиковата нервна система. Потискането на тази нервна система по време на медитация автоматично намалява неговото производство.

Ефект от медитацията върху лимбичната система

Функцията на лимбичната система в мозъка е да засилва емоционалните реакции, в случай че получените данни от сетива не са в хармония или в съответствие с предишното ни кондициониране или памет. Когато лимбичната система анализира усещането, тя веднага създава емоционална реакция, като гняв, стрес и др. Въпреки това, септалната област действа в обратна посока. Намалява емоционалните ни реакции, освобождава и създава релаксация на цялото тяло и ум. Чрез медитация септалната част на лимбичната система започва да действа през преобладаващата част или дори през целия ни живот.

Медитацията действа като цялостно лечение на стрес. Тъй като медитацията се отнася до целия комплекс ум-тяло, това е по-широко обхващащ метод за управление на стреса. Дълбокото състояние на релаксация, постигнато чрез медитация, помага на телесните процеси да се възстановят до нормалното си ниво на активност. В известен смисъл медитацията може да се разглежда като противопоставяне или противовес на дейността на симпатиковата нервна система и надбъбречните жлези.

Медитативни практики

Има няколко етапа на медитация и практиките на медитация започват с пратяхара или отдръпване на сетивата и продължават към етапите на дхарана (концентрация), дхияна (медитация в традиционния смисъл на думата) и самадхи.

Пратяхара се справя с проблемите на стреса директно в източника на сетивното стимулиране, т.е. в самите органи на сетивата. Чрез органите на сетивата умът ни е бомбардиран с непрекъснат поток от „данни“ от външния свят.

Дхарана или концентрация в следващия етап включва фиксиране на ума изцяло върху един обект, до изключване на всички останали. Тъй като умът се абсорбира изцяло от обекта на концентрация, той автоматично води до медитация. Практиката на дхарана е от съществено значение за премахването на стреса и корена на стреса, вграден в ума.

Дхияна или медитация е етапът, в който умът не продължава да се лута далеч от обекта на концентрация (дхарана), но е в състояние постоянно да се абсорбира в обекта на медитация. Кулминацията на дхияна е самадхи, на който етап индивидът е не само освободен от всеки стрес, но е но е преминал до състояние отвъд него.

Някои от практиките на пратяхара са джапа, аджапа джапа и антар мауна

Мантра е първото изискване за практиката на джапа йога. Мантра е група от звукови вибрации, които оказват влияние върху психическото и психическото съзнание на човека. В джапа има непрекъснато въртене на съзнанието, съсредоточено върху мантрата и умът става концентриран и спокоен, което има тенденция да приведе всички физически и умствени способности на човека до най-ефикасното им работно състояние. Джапа е идеална практика за онези, които не са в състояние да седят в някоя от медитативните пози или да седят неподвижно.

Джапа става аджапа (спонтанна) джапа, когато мантрата автоматично се повтаря без съзнателни усилия. Практиката на аджапа джапа в крайна сметка ще изведе всички скрити желания, страхове и комплекси на ума на психичната повърхност. Аджапа джапа освобождава ума от всички напрежения, което от своя страна премахва основната причина за повечето физически и психически неразположения.

Антар мауна означава вътрешна тишина. Тази практика се използва в модифицирана форма в будизма, известен като випасана. Някои от принципите на антар мауна се използват в съвременните психиатрични практики.

В ежедневието умовете ни почти непрекъснато са обърнати навън. Ние виждаме и чуваме само онова, което се случва извън нас. Малко разбираме за събитията, които се случват във вътрешната ни среда. Практиката на антар муна е предназначена да промени това. Поне за кратък период, докато го практикуваме, и по-късно за по-дълги и по-дълги периоди през целия ден, можем да видим как работи нашия рационален и ирационален ум. Антар мауна може да се практикува спонтанно, по всяко време на деня или нощта. Антар мауна е първата стъпка към постоянно състояние на вътрешна тишина и разбиране.

Антар мауна се практикува в пет етапа. Първият етап включва осъзнаване на всички външни звуци, както и други сетивни възприятия като миризма или докосване. На втория етап ние се оттегляме от всички външни стимули и осъзнаваме само работата на ума си: какво мисли, как реагира и какви образи изплуват от подсъзнанието.

На третия етап имаме съзнателно развитие на определена мисъл или образ по желание. На четвъртия етап развиваме спонтанни мисли. На петия етап ние потискаме или премахваме всички мисли, за да осъзнаем вътрешната тишина. Този етап е последван от състоянието на дхарана или еднопосочна концентрация.

Практиките за концентрация за дхарана са тратака, визуализация, психически символ, чидакаша дхарана, нада йога, прана видя, таттва Шудди, всички те водят до еднопосочна концентрация, което е най-прекият и ефективен начин за контрол на нивата на стрес и възстановяване умствено равновесие, яснота и точност.

Източник: Специалното издание на списание Йога за управление на стреса с йога (http://www.yogamag.net/archives/1991/fnov91/medstr.shtml)